5 неща, за които бизнесът ми има нужда от допълнителни средства

да уча по-различна специалност в университета – Икономика на интелектуалната собственост в Икономическия университет. Винаги съм предпочитал да бъде алтернативен в решенията и мисленето си.

Та, да идеята ми зад това действие беше да обогатя артистичния си мироглед с бизнес и икономическа нагласа. Някакси усещах, че освен с наученото във фотографската гимназия, разполагам с потенциал да реализирам и собствено бизнес начинание. Посещенията на лекции и упражнения съчетавах с половин работен ден в рекламна агенция. Там работих, като графичен дизайнер и фотограф. Изпълнявах специфични поръчки на нашите клиенти.

Всъщност бях активен в сектора на дигиталния и BTL маркетинг до началото на миналата есен. Тогава ме връхлетя поредната нестандартна концепция за собствено бизнес начинание. До този момент бях опитвал с няколко проекта. Признавам си, нито един от опитите ми не постигна дългосрочен успех.

През октомври миналата година обаче на хоризонта се появи следното хрумване. В България стават все по-популярни личностите с влияние в сферата на продуктите и услугите. Образно казано всеки втори в социалната мрежа Instagram изявява себе си малко или много като мотивационен гуру и инфлуенсър. Второ важно признание – и на мен ми се случва често да влизам в подобна роля.

Замислих се, че да снимаш поредното видео със своя смартфон, докато се разхождаш в парка носи в известен смисъл чар и непринуденост. Но ако искаш да се превърнеш в добра имитация на базираната в Сан Франциско Пеи Кетрон (фотограф и експериментатор с видимото и невидимото за окото), ще се наложи да вдигнеш летвата. Какво се опитвам да кажа?

За да впечатлиш българските или чуждестранните брандове със солидна дейност по нашите ширини, трябва да предложиш по-добро от средно качественото съдържание. Снимките и видеата ти трябва да грабват окото на потенциалните клиенти. А това понякога може да се окаже по-сложна, отколкото предполагаш задача.

За създаването на стойностни материали тип видеа от студио с добро озвучаване и осветление, или професионална фотосесия, изглеждаща непринудено, ти трябват няколко задължителни компоненти.

Така се роди и моята идея – да създам място, на което тези бъдещи популярни лица да реализират своето изключително съдържание. Разписах концепцията, направих бюджеритане и планирах дейността. Оценявам го, като изключително полезен опит, а и до известна степен далеч по-отговорен от студетнските ми задания.

Изготвеният бизнес план и стратегия за действие ясно очерта първата важна насока -  не е нужно да осигуря изключително скъпо и твърде напредничаво оборудване. Причината – целевата ми група са личности все още в началото на своя професионален път, а и не се славят със своята платежоспособност. А за някои от тях спецификите на фотографската и аудио техниката, а и съпътстващите я компоненти, все още са със статут на енигма. Затова реших, че за стартиращ проект е добре да започна с малкото. Ако ще падам, поне да е от по-ниско, нали така?!

Направеното от мен проучване на пазара ми разкри още една находка - освен за видеа, въпросното студио би работило и като пространство за  записване на все по-популярните кратки, тип радио, програми с продължителност до 25 минути. Така нареченият подкаст и изобщо радио съдържанието в световен мащаб се оказват предпочитан източник на информация. А следователно и потенциален канал за рекламно позициониране на престижни и набиращи скорост марки.

Сериозен тренд в последните една-две години, който по никакъв начин не трябва да се пренебрегва. За неговото качествено изпълнение обаче освен задължителните стойностни теми и адекватни коментари, и ценни знания, са необходими и добро оборудване. Подходящи за говорене микрофони, звукоизолирано помещение, удобни маси и столове за водещите и гостите. Най-общо казано мястото трябва да бъде с примамлив търговски вид. И както обичат да казват брокерите – на комуникативно място.

Как активирах моята идея?

Направеното ми проучване във фотографските и рекламните среди, а също и сред инфлуенсърите от личните ми контакти, ми дадоха обнадеждаващ отговор: търсене за идеята ми има. С малка помощ от приятели открих подходящ за целта апартамент близо до Орлов мост, в частта около привлекателната улица Иван Асен. С хазяите се разбрахме за приемлив наем, както и известна отстъпка от него. Все пак се заех да освежа основно помещението, а хората пък се съгласиха да изградя в една от стаите описаната шумоизолираща среда. 

Сключих договор с проектанти и изпълнители, които изградиха мини вариант на студио. Закупих изгодно втора ръка два микрофона. Взех допълнителни две маломощни лампи от магазин, от който ползвам отстъпка, като лоялен клиент. От същото място се сдобих с качествени фонове в различни цветове. Добавих лични фотографски стативи, фотоапарат, три обектива и друга техника, която съм използвал през годините. Вписах се в Търговския регистър, ангажирах счетоводител на свободна практика и назначих първия си служител на заплата от 1000 лв. месечно.

Стартирах добре и през есента и зимата се радвах на достатъчно поръчки, че да си плащам наема и сметките за студиото навреме. Покривах спокойно разходите за счетоводител, заплатата и осигуровките за служителя ми. А дори успях да бъда на около 1300 лв чиста печалба от дейността.

Търсенето се увеличи и дори успях да спечеля конкурс за заснемане на продуктова фотосесия и видеа в студийна обстановка на популярна верига магазини. Тук обаче се появи специфичен за рекламната индустрия казус.

При голяма част от големите клиенти плащанията към изпълнителите са отложени. Тоест ти извършваш услугата, за която си нает на момента, но регистрираш приход от дейността след по-дълъг срок. В моя случай, в договора беше упоменато, че първите авансови суми ще бъдат преведени минимум след 60 календарни дни. Всичко хубаво, но за справянето с ангажимента ми трябваше допълнителен капитал. Трябваше да наема още оператор и монтажист, необходима ми беше по-мощна работна станция за обработка и производство на визуалната продукция, а и разходите за консумативи със сигурност щяха да се увеличат.

Но какво решение можех да намеря?

Кандидатствах за кредитиране от две банкови институции, но не получих одобрение. Тогава попаднах на спонсорирана публикация в социалните мрежи на небанкова, финансова институция, специализирана в обслужването на бизнес от моя тип. Перспективен, все още малък и в процес на развитие.

Компанията се казва Финтрейд и една от предлаганите им услуги звучеше да е, като перфектното решение за моя казус. С „Финтрейд Оборот“ компанията ти предоставя кредит на стойност между 500 и 5000 лв. Средствата ти се предоставят за период от 1 година, а лихвата ти се начислява само върху сумата, която използваш. Реално си плащаш, само когато ползваш някаква част от средствата. Все пак финансовият съветник, с когото разговарях беше максимално открит, информирайки ме за минималната погасителна вноска с падеж на всеки 14 дни.

Кандидатствах в офис на компанията и след 2 часа получих одобрение от Финтрейд. А в края на деня ми беше преведена и заявената сума. Изключително адекватно и надеждно обслужване, бързо получаване на желаното и не на последно място голямо преимущество за начинаещите предприемачи, като мен.

В услугата „Финтрейд Оборот“ са включени и регулярни бизнес консултации от експерти на институцията. От разговорите ми с обслужващия ме съветник, възникна отлична идея за разширяване на портфолиото от предлаганите от мен услуги. Честно казано, досега не се бях сещал за нея.

 С моя опит, а и контакти в рекламната сфера можеш да предложа на по-напредналите влогъри и инфлуенсъри съдействие при създаване на видео курсове, обработка на снимки за Instagram, измисляне на мъдри слова и обобщено казано – всякакъв тип ноу-хау, отнасящ се до дигиталния и BTL маркетинг.

А и вече разполагах с нужните средства да развия потенциала си. Докъде ще стигна? Стискайте ми палци, но с верни съюзници и доволни клиенти, шансовете ми за дългосрочен успех се увеличават. Скоро мога да ви споделя повече. Ако ви е интересно.

Действайте!