и книгите.

В стремежа си да обхванем максимално много сфери на живота и да го направим многообразен, често се объркваме без да искаме. Натоварваме се с повече, отколкото можем да поемем. Работим твърде много и си почиваме твърде малко. Храним се повече, отколкото ни е нужно или пък твърде малко. Животът ту е изобилен, ту оскъден с нас. Ту ни дава, ту ни взема. Или само така ни изглежда? Често той ни дава точно толкова, на колкото сме готови.

Може би е настъпил моментът, в който да започнем своя бизнес или дейност, да станем от изключителен служител малък, но вдъхновен предприемач, да спрем да общуваме с даден човек или да затворим врата за нещо. И така, често предпочитаме да се „люлеем”, отколкото да пазим онази прекрасна точка на баланс като център на живота и дейностите си.

Защо има хора, които имат време в изобилие, на които времето им стига и са благодарни непрекъснато, а има и такива, които все се оплакват, все нямат достатъчно и казват, че времето е отговорно за това?

В какво вярваш ти днес? Че имаш достатъчно време или че нямаш време? Имаш ли търпението да изградиш своето любимо занимание постепенно или ще предпочетеш да правиш неща, които другите искат, защото казваш – „няма време”! Всички сложни въпроси често са съвършено прости. И то, толкова прости, че е дори забавно как пропускаме същината вместо да ги погледнем направо. Познаваш ли хора, които са посветили сърце и душа в дейността си?

Имаш ли добри приятели, които са отдадени на това, което правят като на свое призвание вместо по задължение. Винаги, когато правим нещо по задължение, ние чувстваме, че няма време. Защото скритата истина за това е, че ние просто вече не желаем да го правим! Забравяйки да затворим вратата след себе си или да признаем, че не желаем да работим по даден въпрос, разбира се – той се обръща и се преоблича като „въпрос на време”. Не знам за теб, но когато има искрено и пламенно желание да направя нещо, което считам за прекрасно – лесно започвам да го върша. Когато отчитам дадена дейност като неприятна вероятно ще си кажа, че „нямам време”.

Хората, които имат време и търпение обикновено правят това, което истински копнеят! И са сърдечни, топли и щастливи от работата или бизнеса си. Те виждат потенциални възможности навсякъде и са благодарни почти постоянно, защото виждат себе си като „късметлии”. Щастливците, които правят това, което обичат и за миг не съжаляват за трудностите, за опитите.

Огледай се покрай себе си и забележи тънките навици и вярвания, разликата между „мога” и „не мога”. „Имам” или „вярвам”, „постигам” или „отлагам”. Започни да наблюдаваш тези думи от себе си и ще осъзнаеш, че цялото пътуване не е просто, за да постигнеш успех, не е стремеж към застинала точка или някаква победа на другите, не е въпрос на конкуренция и умора.

Когато помниш, че имаш и можеш, ще видиш колко много неща ще изплуват пред погледа ти и гледната ти точка ще се промени. Първите пречки на времето са тези в нас. Защото времето е сътворено от твоето точно и вярно желание, заедно с което си се устремил към това да направиш една дейност своя задача, крачка напред и победа над твоите лични вярвания.

Каква полза ще има, ако постигнем успех, но сме уморени, загубили сме искрата, радостта от приключението на това, да изживеем стъпките една по една? И ето, че това е вярно за бизнеса също. Колкото пъти се сметне, че „няма време” за дадена задача или е въпрос на време, се оказва, че времето е изтекло и вече задачата не е актуална. В този аспект, твоят бизнес е прекрасен учител да живееш едновременно планувайки и в готовност да промениш плана, да прецениш кога да инвестираш, кога да изчакаш стратегически или да натрупаш сила и вдъхновение, което да реализираш по-късно.

Въпросът на време, моменти и реализация са всъщност много по-актуални от всякога. Сега е твой ред! Седни и напиши – какво е твоето време? Изпълнено, благодатно и разумно ли е то?