се облагат продажбите на стоки или услуги. На всеки етап от производството или търговията на стоки, с ДДС се облага само създадената добавена стойност. На последната фаза общото данъчно задължение по ДДС се внася от продавача в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките.

Условията за регистрация и дерегистрация са уредени със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и правилника за неговото прилагане (ППЗДДС). В ЗДДС  ясно е описано, че не са задължени да се регистрират всички собственици на бизнес, но има случаи, в които регистрацията е задължителна. Какви са плюсовете и минусите за малкия и среден  бизнес, когато се регистрира по ЗДДС? Тези важни въпроси около регистрацията, както и евентуалната последваща дерегистрация, които вълнуват малкия предприемач, разглеждаме накратко в следващите редове.

Регистрация по ЗДДС - кога тя е задължителна и кога е по избор?

Възникване на законово задължение за регистрация:

Задължение да се регистрира ДДС и да се начислява ДДС може да възникне за всяко физическо или юридическо лице, което извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. Задължение за ДДС регистрация може да възникне както за лица установили икономическата си дейност в България, така и за чуждестранни лица, които извършват или получават доставки на стоки и/или услуги, облагаеми в България. Лицата, регистрирани по ДДС в България, най-често възстановяват напълно ДДС-то. Когато извършваш доставки на стоки и услуги, подлежащи на облагане с ДДС, следва да начисляваш ДДС.

При достигане на какви стойности на облагаемия оборот, регистрацията е задължителна, какво се включва в облагаемия оборот?

В ЗДДС са предвидени определени прагове, при преминаването, на които се изисква регистрация по този закон. Един от праговете е свързан с облагаемия оборот.

Преди да ги представим, е нужно да разберем как точно да определим размера на  облагаемия оборот, какво се включва в него. Той е сума от данъчните основи на извършените от лицето: облагаеми доставки, включително тези с нулева ставка, както и получените авансови плащания, Към тази сума прибавяме и данъчните основи на доставките на финансови и застрахователни услуги (ако са част от основната дейност на лицето), въпреки че, тези доставки са освободени от ДДС.

Задължителна регистрация на общо основание

Всеки собственик на малък бизнес с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, натрупан за период не по-дълъг от 12 последователни месеца е длъжен в 7-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Тоест ако например от декември 2019 г. до ноември 2020г. сме натрупали 60 000лв. облагаем оборот, то до 07.12.2020 г., сме задължени да подадем заявление за регистрация по ЗДДС. В случай, че оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Например, ако дружество е регистрирано на 1.09.2020г., извърши доставки на стойност 40 000 лв. и на 08.10.2020г. издаде фактура на стойност 11 000лв. ДЗЛ е длъжно да подаде заявление до 15.10.2020г.

Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя

Подлежиш на задължителна регистрация, не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие, ако::

• Получаваш услуги с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя.
• Извършваш услуги с място на изпълнение в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС).

Задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване

Съществува и праг за вътреобщностни придобивания (ВОП- придобивания на стоки от друга държава-членка на ЕС или ЕИП) на стоки. Подлежиш на задължителна регистрация по ДДС,  когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година надвиши 20 000 лв. При определяне на стойността не се включват доставките, свързани с придобиването на нови транспортни средства, както и тези на стоки, подлежащи на облагане с акциз. Важно е да отбележим, че докато прагът на облагаемия оборот се формира 12 месеца назад, то прагът за вътреобщностни придобивания се формира от началото на календарната година.

Регистрация по ЗДДС избор:

Дори и да не са налице условията за възникване на задължение за регистрация, като собственик на малък и среден бизнес, на база лично усмотрение, можеш да стартираш процедура по регистрация на фирмата ти по ЗДДС. Законът не отнема правото на собственика да заяви това свое желание и да бъде вписан в регистъра към Националната агенция по приходите, нещо повече – дава му възможност да заяви това свое желание пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

 Друг е въпросът доколко това решение би било релевантно за бизнеса ти.

Ползи за предприемача при регистрация по ЗДДС

Регистрираните по ЗДДС фирми имат правото да ползват т.нар. “данъчен кредит” за получените стоки и услуги, когато доставчикът им също има регистрация по ЗДДС. Данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС. Когато няма други изискуеми и неизплатени задължения или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода. Ако след изтичането на срока има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация (след извършването на проверка на документите за периода, за който се възстановява ДДС).  На практика, това означава, че ако правиш голяма първоначална инвестиция, било то под формата на инвестиционен заем или с лични средства, част от инвестираният капитал за закупените стоки и оборудване може да ти бъде върнат под формата на данъчен кредит. Сумата отново ще постъпи в бюджета на Национална агенция по приходите, но на по- късен етап, когато дружеството започне основната си дейност, т.е. започне да отчита приходи.

Ефективно опериране на международния пазар

В случай, че дейността на фирмата ти се осъществява изцяло или частично извън България, налице е законово изискване за регистрация по ЗДДС. Обикновено международните контрагенти изискват ДДС (VAT) номера на фирмата, с която работят. Не са малко случаите, в които чуждестранни контрагенти нямат възможност да работят с български фирми, защото нямат ДДС номер. В тази връзка, когато имаш регистрация по ЗДДС, можеш да оперираш свободно и извън страната.

Негативите за малкия и среден бизнес, когато е регистриран по ЗДДС

На първо място фирмите си оскъпяват продукцията, предлаганите стоки и услуги, което ги прави неконкурентни спрямо фирми, нерегистрирани по ЗДДС.

Пример:

1. Дружество, регистрирано по ЗДДС купува стока от регистриран доставчик по ЗДДС, която ще препродаде.

• покупна цена от 100 единици без ДДС, цена с ДДС – 120 единици;
• марж в размер на 10 единици;

Крайната цена, която потребителят ще плати е в размер на 132 единици ( 100 единици – покупна цена, 10 единици – марж; 22 – ДДС). В този случай, дружеството ще ползва данъчен кредит в размер на 20 единици и ще начисли данък върху продажбите в размер на 22 единици, ефективно ще внесе 2 единици в бюджета.

2. Дружество, нерегистрирано по ЗДДС купува стока от регистриран доставчик по ЗДДС, която ще препродаде.

• покупна цена с ДДС – 120 единици;
• марж в размер на 10 единици;

Крайната цена, която потребителят ще плати е в размер на 130 единици ( 120 единици – покупна цена, 10 единици – марж). Дружеството няма право на данъчен кредит и не начислява данък върху продажбите.

На второ място – необходимост от повече администриране. Фирмите, регистрирани по ЗДДС, са задължени да начисляват ДДС и да го внасят ежемесечно. Този процес е свързан с подаването на ДДС декларация в НАП. Тези процедури допълнително утежняват отчетно-счетоводния процес, което неминуемо е свързано и с по-високи разходи за бизнеса. От това задължение са освободени предприятията, които не са регистрирани по ЗДДС. Изводът, който може да се направи за малките предприемачи, е следният: в случай че си собственик на малък и среден бизнес, чиято дейност е ограничена в рамките на страната и реализираният оборот е по-малък от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, вероятно ще е по-удачно да не се регистрираш по ЗДДС. Тази преценка следва да се направи след консултация с финансов/ данъчен експерт.

Процедура по регистрация по ЗДДС

Процедурата по регистрация е една и съща и при възникване на законово задължение за регистрация, и при регистрация по избор. Тя се изразява в следното:

• подава се заявление за регистрация по образец в компетентната териториална дирекция на НАП или по електронен път. Заявлението може да бъде подадено лично от данъчно задълженото лице, ако то е дееспособно физическо лице или едноличен търговец, от законният представител на юридическото лице, от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно или от адвокат с писмено пълномощно.
• към заявлението следва да се приложи справка за оборота по месеци за последните 12 месеца преди текущия, а ако оборотът е достигнат за по-малко от два месеца – и за текущия, справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година;
• след успешно извършване на регистрацията се връчва акт за регистрация, а по искане на лицето и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Как и кога се налага дерегистрация по ЗДДС? 

Също както при регистрацията, така и при дерегистрацията могат да бъдат налице законови основания за дерегистрация или лично желание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС.

Законово основание за прекратяване на регистрацията например е налице, когато оперираш на пазара като ЕТ и по някаква причина се стигне до процедура по заличаване на ЕТ от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към агенцията по вписванията. Тоест, заличаването на ЕТ трябва да бъде последвано и от подаването на заявление за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, освен ако:

• подлежиш на задължителна регистрация за облагаем оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност
• не са налице условията по предходното изречение и в 7-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър подадеш в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявяваш своя избор за продължаване на регистрацията.

Когато като собственик на бизнес сам прецениш, че регистрацията ти по ЗДДС е излишна, можеш да стартираш процедура по дерегистрация по избор. Най-често основания за дерегистрация са налице, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не са налице условията за задължителна регистрация, например: реализираният оборот за последните 12 месеца е под 50 000 лева.

Регистрирани дружества и ЕТ  по избор нямат право да прекратят регистрацията си, независимо основанието за това по предходното изречение, по-рано от 12 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.

Процедурата е подобна на тази при регистрация:

• В случаите при прекратяване с ликвидация, се подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако не избереш да останеш регистриран до датата на заличаването му от търговския регистър.
• В случаите на дерегистрация по избор,  можеш само да избереш кога да подадеш заявление за дерегистрация до компетентната теритоална дирекция на Националната агенция за приходите.

Заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията.