Защо работохолизмът не е добродетел - нормалният темп на работа води до успех?

Работохолизмът, наред с други пагубни пристрастявания, не само, че не е добродетел - той е излишен. За добро или лошо, живеем във времена, в които безпощадната конкуренция, стремежът ни постоянно да предизвикваме себе си, условията за работа и отдадеността към нея, ни пречат да си дадем ясна сметка за това. И не трябва да се бърка желанието за професионален успех и развитие, с грубото пренебрегване на любимото ни хоби, времето за приятели и презареждаща почивка. Да, извънредната работа по реализацията на конкретен проект може да бъде от полза, но в дългосрочен план работохолизмът не води до нищо добро както за служителите, така и за организацията.

Въпреки това очевидно вярно твърдение, никак не са малко компаниите, които често изискват повече от максимума на своите екипи. Все повече мениджъри смятат, че намирането на свръх издръжливи и мултифункционални хора се превръща в необходима предпоставка за техния прогрес, но това всъщност не е така. Търсят се професионалисти, склонни да продължат да изпълняват служебните си задължения и след края на работния ден. Въоръжени с лаптоп, смартфон и таблет, те трябва да са на пост по всяко време на денонощието в името на поставените цели, които нарочно понякога дори са силно преувеличени.

Така обрисуван персонажът на работохолика ясно се отличава, но как сами за себе си разбираме, че нещата не са наред? Ето и няколко симптоми, подсказващи, че сме преминали границата на разумния работен ентусиазъм:

  • желанието за контрол и стремеж да знаеш за всичко, случващо се в офиса.
  • невъзможността да говориш по други теми освен работни дори, когато си в приятелска компания.
  • вманиачаването по детайлите и постоянното чувство за тревога, че нещо не е както трябва.
  • пренебрегването на личния живот - отлагането на срещи с близки хора, хобито ти също е свързано с работата, доброволния отказ от създаването на семейство в името на кариерата.
  • здравословни проблеми - лош сън, неправилно хранене, липсата на спорт и начин на разтоварване.

Ето до това може да ни доведе работохолизмът. А той може да се окаже вреден и за работодателите, които не му обръщат и никакво внимание, а дори го поощряват. Нека бъдем честни: на кого е полезен екип от постоянно преуморени служители? Как те допринасят творчески за разрешаването на казусите в даден проект? Не правят ли впечатление зачестяващите грешки вследствие от прегряването на хората?

Но къде е границата между напрегнатия, но все пак нормален и здравословен ритъм на работа, и прекаленото вглъбяване в служебните ангажименти? За всеки тя е индивидуална, а и зависи от спецификата на служебните задължения. Все пак важно е да се подсещате, че продуктивността и ефективността страдат от преумората и неправилното разпределяне на приоритетите.
Както казват успешните хора - истината се крие в златната среда. Нормалният темп на работа, съставянето на график за изпълнение на задачите и съчетаването на личното с професионалното, водят до естественото функциониране на фирмената организация и нейното устойчиво развитие. Когато някой принципно качествен член на екипа започва да поема повече задачи, отколкото реално би могъл да извърши, и очевидно губи фокус в ежедневното им изпълнение, тогава започват и проблемите. В този момент работохолизмът и себераздаването са способни да разрушат постигнатото и да се отразят негативно върху цялостната атмосфера в колектива.

Затова с особена важност изниква въпросът: Как да останем добри професионалисти, но да запазим личното си пространство?“. Начините да го постигнем за всеки един от нас са различни, тъй като ангажиментите и спецификата на работата ни изискват определена интензивност и енергия. Но ти предлагаме някои идеи, които изпитано помагат да продължиш да се справяш отлично със служебните си ангажименти, но и да съхраниш себе си като личност.

Преди всичко останало стои правилното разпределение на времето. С добре изготвения график и неговото спазване, работата си е работа, а свободното време е неприкосновено. В него човек индивидуално избира как да се разтовари от ежедневния стрес. Практикуването на любим спорт самостоятелно или с приятели – тенис на маса, тичане, футбол, плуване;  развличане с хоби – едно или повече пленителни занимания – риболов, разходки в планината, каране на колело, танци,  и споделянето им с други съмишленици, ще ти се отрази повече от освежаващо.

Да пътуваш в свободното си време може да бъде толкова зареждащо, като все повече експерти изразяват мнение, че честата смяна на атмосферата определя по-ефективното справяне с работните задължения. На моменти наистина е от крайна необходимост да смениш генерално гледната точка, да попаднеш в непозната ситуация и да изключиш съзнанието си от имейли, работа с клиенти, запитвания, проекти и т.н. Всички те не трябва да заемат твърде място в разговорите ни със семейството, близките ни хора и  приятелите. Да споделяш какво се случва при теб в работата е едно, но постоянно да говориш за новия си проект, предстоящите срещи и преговорите по голяма сделка - вече подсказва, че нещата излизат извън контрол.
Ако осъзнаеш, че работохолизмът не е добродетел и трябва да отделяш достатъчно време за себе си, това ще подобри работните ти качества и ще те накара да се цениш повече като човек с личен живот и интереси. Съветът ни е бъдете хора, добри и отговорни професионалисти, а не машини за успехи!